08.06.2020

Захарният диабет и затлъстяването причиняват повече смърт, отколкото огнестрелните оръжия и войната

Според Noah Yuval Hariri, написал „Кратка история на утрешния ден”, през 2012 година около 56 милиона души са починали в целия свят: 620 000 от тях са загинали заради човешко насилие – във война и в резултат на престъпления. За същия период са регистрирани 800 000 самоубийства и повече от 1,5 милиона човека, починали от Захарен Диабет.


Той заключил, че захарта и затлъстяването впоследствие, са по-опасни като причина за летален изход, отколкото огнестрелните оръжия.

Болестното затлъстяване е проблем още от средновековието, но едва през последните 20 години е признато като световна пандемия. Лечението на това социално значимо заболяване е предизвикателно и трудно, но хирургията е довела до съществен успех и нов поглед върху патофизиологията на затлъстяването.

През последните 50 години са били разработени редица хирургични техники, а появата на лапароскопска хирургия е повишила безопасността, ефикасността и разпространението на хирургията за отслабване в световен мащаб. В днешно време, непрекъснато нарастващото и успешно използване на нови техники, са главен фактор за съществените промени в установените парадигми за лечение на болестното затлъстяване и Захарния Диабет тип 2.
 

Как е започнало всичко?


Историческите сведения твърдят, че първата бариатрична операция е била извършена в Испания през 10-ти век. Съобщава се, че D. Sancho, крал на Леон, е бил толкова затлъстял, че не можел да ходи, да язди кон или да държи меч. Това довело да загуба на трона му. Тогава неговата баба го завела в Кордоба, за да се лекува при известния еврейски лекар Hasdai Ibn Shaprut. Той зашил устните на краля така, че да може да се храни само чрез сламка с течна диета, състояща се от терияка: смес от няколко билки, включително опиум, чиито странични ефекти стимулирали отслабването. Цар Sancho загубил половината от общото си тегло, върнал се в Леон на коня си и си възвърнал трона.

Съвременни данни за приложение на хирургията за отслабване, известна и добила първоначално популярност като Бариатрична хирургия /от гръцката дума „бариос“ – манипулация на теглото/ са от САЩ от далечната 1967 година. Тогава Мason и Edwards от Айова са публикували първото научно съобщение относно приложение на стомашен байпас за лечение на болестно затлъстяване в Surgical Clinics of North America в книжка 47 от 6-ти Декември 1967 година.

Авторите са споделили: „Стомашният байпас е операция точно като стомашна резекция на Billroth II, само че нищо не се отстранява. 15 до 30% от фундуса се  анастомозират към горната част на йеюнума. Дисталният сегмент на стомаха е затворен и зашит към повърхността на новосъздаденото стомахче от фундуса.“ Поради тежкия жлъчен рефлукс, реконструкцията  е била модифицирана с контур „Roux-en-Y” анастомоза, която е отклонявала жлъчката от стомаха и хранопровода и се е превърнала в наши дни в хирургически стандарт.

Тези първоначални съобщения и публикации показват, че дори през 60-те години на миналия век хирурзите са търсели възможности за хирургично лечение на болестното затлъстяване.  Натрупаният опит с операциите върху стомаха са им подсказали,  че този орган играе важно значение в опитите за редуциране на телесното тегло.  В сравнение с jejuno-ileal байпас, стомашно-йеюналните байпасни процедури водели до по-малко диария, по-рядко образуване на камъни в бъбреците и жлъчката и са спомагали за редукцията на чернодробни мазнини. Авторите са анализирали резултатите на друг техен колега – W. Key, който се е опитвал чрез изключване на половината стомах да намали секрецията на гастрина и оттам да повлияе на теглото на оперираните от него пациенти. Както е споделил и самия Key: „Провалът на хемигастрално изключване не изглежда изненадващ с оглед на неуспеха на хемигастректомия при лечението на стомашната язва.“.

Няколко модификации на тази техника са предложени за подобряване на загубата на тегло след 1967 година, като например “banded” стомашен байпас нa Fobi-Capella, който се e състоял в прилагането на пръстен върху стомашната торбичка, за да се ограничи нейното разширяване и възможността от  възстановяване на част от загубеното тегло.

 И днес се смята, че обемът и размерът  на  новообразуваното стомахче играят важна роля в отслабването на килограми. Според закона на Лаплас, колкото по-голямо е стомахчето, толкова по-голямо е напрежението в стената му, което би довело до по-нататъшно разширяване.

Така малките размери на стомахчето (<30 ml) са се превърнали в норма.

/Следва/