"Имунитетът на децата след пандемията от COVID-19. Как да се подготвим за настъпващите сезонни инфекции?" -съветва ни д-р ИВА ИВАНОВА - педиатър, специалист хомеопат и лекар с многобройни малки пациенти в ДКЦ „Вита“

Лятото е към края си, преживяхме месеци на страх от COVID-19, изолация и тревоги. У всяка майка възникват сериозни притеснения и въпроси, свързани със здравето на детето. Какви мерки могат да вземат родителите, за да бъдат подготвени за настъпващите инфекции, които явно ще се застъпят една с друга? Дайте, моля, няколко най-основни съвета!

Няма по-сърцераздирателна картина от това да гледаш как собственото ти дете страда - болно, омърлушено, унило, без типичния любопитен поглед и така сладката подкупваща усмивка... И тогава ние, родителите, сме съгласни да прилагаме какво ли не магическо лекарство. На фармацевтичния пазар съществуват редица медикаменти, обещаващи чудеса в „имунитетотворенето“. Някои от тях са по-безобидни – хомеопатични и растителни, други - с доста по-тежък химически състав.

Но говорейки за имунитет и подготовка на мъника за срещата с различни болестотворни причинители, е хубаво да си припомним онези толкова елементарни, но съществено важни моменти от общопрофилактичен аспект, а именно закаляване, рационално хранене, адекватна физическа активност, нормален ритъм сън - бодърстване, благоприятна среда на живот, които аз винаги препоръчвам на своите малки пациенти във ВИТА.

И ако чакаме поредния есенно-зимен сезон, за да започнем, значи сме закъснели. Имунитет се гради бавно и постепенно, още от самото раждане, че дори и преди това.

Ето и малко конкретика – не изнежвайте децата, прилагайте закалителни процедури, винаги предпочитайте парка и гората пред затворените пространства – по-добре разходка сред природата, отколкото телевизия или компютърни игри!
Нека храненето е богато на витамини, минерали и  белтъчини. Изберете ябълката пред вафлата, супата пред пицата, домашно приготвената храна пред който и да е джънк фууд.

Нека децата растат в спокойна и нестресирана обстановка, не пренасяйте проблемите си върху тях, нека имат повече усмивки и по-малко сълзи. Все пак здрави деца са  усмихнатите и щастливи деца!

- Във връзка с превенцията, все по-често се чува и за противогрипните ваксини, които са за след шестмесечна възраст. Какво мислите за тяхното приложение в сегашната ситуация? Препоръчвате ли ги в детска възраст и ако да, то при какви условия? Има ли нещо, което се взема предвид при прилагането им?

 Тук навлизаме в една доста деликатна и широко дискутирана проблематика с не дотам приятната тема ваксини... Противогрипните ваксини са насочени основно към най-ранимата част от населението – деца, хронично болни, възрастни, но биха могли да се прилагат и при всеки, който работи или пребивава в среда с повишен вирусен товар. Грипът е сериозно заболяване с доста тежко протичане, редица усложнения, дори и фатален изход. Хубаво би било, ако това е възможно, да бъде предотвратено, или поне да сведем протичането му до обикнновена респираторна инфекция.

Ако се спазват правилата, валидни за всяка една ваксинация – пациентът да е здрав, да няма повишена температура, да не е имал контакт с инфекциозно болни през последните няколко дни, да няма тежко хронично заболяване или имунен дефицит, приложението на противогрипната ваксина не би трябвало да буди притеснение у родителите.

- Какви са оптималните условия на средата, в които можем да отглеждаме детето вкъщи, за да допринесем максимално за неговото здраве?

Както  и в други сфери на живота, така и тук търсим златната среда – не бива да изнежваме детето, да го препотяваме, пренавличаме, както и обратното – да го държим на прекалено хладно. В повечето случаи какъвто е за нас топлинният комфорт, такъв е и за детето. Студеното носле, бузки, ръчички, мраморираната кожа са сигнал, че на детенцето му е студено, а изпотената косичка и топлото влажно телце – че е претоплено. Много важно за този период от годината е да проветряваме редовно помещенията.

Ако въздухът е сух, хубаво е да се овлажни средата по един или друг начин. Приятна атмосфера създават етеричните и растителни масла. И нека не забравяме, че много по-здравословно е да се разходим на свеж въздух, отколкото да стоим затворени у дома.

- А когато детето е болно, редно ли е да излиза навън и къде? Също така колко време е добре да бъде разходката?

Разбира се , че можем да разходим малчугана, макар и болен, стига да е в кондиция, да е жизнен, да няма повишена температура. Хубаво е навън да не е ветровито и влажно, а слънчево и спокойно. И нека разходката да не е от дома до близкия МОЛ. Половин – един час би се отразило добре не само на оздравителния процес, а и на психо-емоционалното добруване както на детенцето, така и на родителите.

- Във връзка с разходката, как да предпазим детето от другите деца? Навсякъде по площадките има кихащи, кашлящи и леко хремави деца. До каква степен вирусите могат да се разпространяват навън? Уморихме се май от социалната изолация ...

Идеалното място за лов на вируси е затворено пространство със струпване на много хора... болни хора. Затова, когато извеждаме детето навън, нека предпочитаме да е на открито, сред природата. Винаги съществува риск от заразяване и там, но е далеч по-малък. И със сигурност по-добре е да сме навън, вместо да стоим затворени вкъщи.

 - Коя е възрастта, в която най-много се боледува? Какви са причините за това?

Детският имунитет е незавършен, бавно и постепенно узрява  до възрастта между 5 и 7 годинки, когато започва да работи както при възрастните. В този ред на мисли най-голяма е вероятността децата да боледуват повече в първите години от живота си – като тук акцентът пада върху инфекциозните заболявания. С навлизането в тийнейджърските години се увеличава заболеваемостта от автоимунни и травматични състояния.

 - Вярно ли е, че бебето до шестмесечна възраст има пасивен имунитет от майка си и е много малко вероятно да се зарази с вирус. Затова винаги, когато има инфекция в тази възраст, то тя се мисли за бактериална?

Прекалено условно е това разделение. Да, при кърмените бебета чрез кърмата се предават антитела от майката на детето, които се изчерпват докъм 6-я месец. Поради малката възраст на детето и неспецифичността на оплакванията всяка болестна проява би следвало да се третира като сериозен процес, пък било то и  бактериален, до изключването на такъв. Хубаво е, докато трае боледуването, особено ако бебето е в незадоволително общо състояние, да бъде под 24-часово лекарско наблюдение – тук самата възраст е индикация за насочване към болница.

Вярно ли е, че имунитетът се изгражда с боледуване и ако детето образно казано не ги преболедува в градинска възраст, то се очаква да има чести епизоди на боледуване в ранна училищна?

                 Да, би могло да се каже, че с всяко следващо боледуване имунитетът се засилва. Има някои инфекции, които, ако се преболедуват в ранна детска възраст, се понасят по-леко от детето в сравнение с ученическите и зрелите години, каквато е варицелата например. Тежестта на болестния процес зависи както от агресивността на причинителя, така и от състоянието на макроорганизма, в който попада този причинител. Бихме могли да очакваме дете, което е боледувало често в първите няколко години, да е с по-напрегнат имнуитет. Но това със сигурност не означава липса на боледувания впоследствие.

- А истина ли е, че имунната система се изгражда до четвъртата година и че децата стават много по-здрави след тази възраст, независимо дали са или не са били в ясла и градина?

 От чисто физиологичен аспект, през първите години от живота на човек се гради имунната система. Всъщност, имунитетът е толкова дълбока и все още не добре проучена материя, че всеки опит да се повлиява по какъвто и да било начин, най-вече медикаментозно, би имало доста неприятни последици, в повечето случаи.  След 4-5 годишна възраст боледуванията не са толкова начесто и не са толкова тежки, без разбира се това да бъде категорично валидно за всички деца и за всички ситуации. Посещаването на детски колективи само би подпомогнало този процес по простата причина, че там е много по-голяма вероятността да се сблъскаме с повече причинители. А и както вече говорихме, естеството на боледуванията се определя от микроорганизмите и от тяхното взаимодействие, както и от много други фактори – наличие на подлежащо хронично страдание, средата на живот /замърсеност , качество на консумираните храни.../ , генетични особености, физиология.
   
- Какво мислите за прилагането на инхалатор като превенция, както и при лечението на респираторни заболявания при децата?

Инхалаторната терапия навлезе масово както за превенция, така и за лечение на редица заболявания, особено интензивно през последните години. Почти всяко семейство с малки деца има в дома си инхалатор. И в това няма нищо лошо, стига да не се стига до крайности. Бих препоръчала на родителите да обсъдят с педиатъра възможностите за инхалаторно повлияване на редица състояния, и нека всяко отклонение от доброто общо състояние на вашето дете бъде прецизирано след консултация с лекар. Това е опасността тук – да не се смята за излишно посещението при лекар, защото все пак инхалациите не са панацея.

Ето нещо, което съветвам родителите на моите често боледуващи пациенти от чисто практическа гледна точка – една инхалация с физиологичен серум преди и една след градина, след всяка среща с много деца в затворени пространства, тип детски рожден ден или „разходка“ в МОЛ-а. По този начин, чисто механично бихме отстранили попадналите патогени върху все още недобре изградената  лигавица на горните дихателни пътища.

Когато обаче става въпрос за инхалиране на лечебно вещество, тогава срещата с лекар е абсолютно задължителна и не бива да става по преценка на родителите.

- Какво мислите за използването на сребърна вода за терапия на симптоми, свързани с течащ нос и болно гърло?

Среброто, или по-точно сребърният йон е силен антисептик, има мощта на антибиотик, без да е такъв. Съществуват редица медикаменти по формата на спрейове или разтвори, които са на основата на сребро. Мнението ми за тях е положително и широко ги използвам в практиката си.

А относно терапията, локална и перорална, с витамин С?

Витамин С е мощен антиоксидант – включва се в борбата със свободните радикали, образуващи се както по време на започваща инфекция, така и в процеса на стареене на клетките. В този ред на мисли, е добре да се прилага както самостоятелно, така и в комбинация с различни витамини и минерали. Локалната терапия с вит С е доста застъпена сред родителите на често боледуващи дечица. Аз бих препоръчала да се прилага системно – перорално, а още по-добре под формата на пресни цитруси и чай с лимонов сок!

За връзка с д-р Иванова, както и с педиатрите на ВИТА, се възползвайте от следните контакти:

ВИТА БАЗА 1 - ул. ДРАГОВИЦА №9
София 1505
Регистратура и информация:
02 960 49 50
02 943 43 98
02 960 49 51
02 960 49 52
GSM: 0888 99 1003
е-mail: vitabaza1@vita.bg

ВИТА БАЗА 2 - ул. ФИЛИП КУТЕВ №10
София 1407
Регистратура и информация:
02 45 22 000
GSM: 08899 22 000
е-mail: vitabaza2@vita.bg