Полезно

Полезна или вредна е солта за щитовидната жлеза? Какви са допустимите количества дневно? Хималайска или готварска сол да изберем, за да сме здрави?

Отговор на тези въпроси дава д-р Десислава Иванова – ендокринолог в ДКЦ ВИТА

Щитовидната жлеза е важна част от нашата ендокринната система. Тя отговоря за производството на важни за метаболитното здраве хормони, за растежа и за развитието на човешкото тяло. Йодът е един от незаменимите микроелементи, които участват в синтеза на хормоните на щитовидната жлеза и регулират обменните процеси в тялото.

Йодът обаче не се синтезира от нашия организъм и затова трябва да бъде добавян към менюто ни допълнително. Ако йодът в храната ни липсва, може да развием сериозни нарушения във функцията на щитовидната жлеза.

Районите с ниско съдържание на йод в почвата са високопланинските и крайморските територии, както и там, където почвите са ерозирали. В света регионите с най-тежък недостиг на йод са Хималаите, Памир, Андите и Алпите. В България това са високопланинските места в югозападната част на страната. В миналото в тези райони на страната често са установявани йоддефицитни заболявания, от които най-честото е ендемична гуша, а с най-голямо клинично значение - хипотиреоидизмът (намалената функция на щитовидната жлеза). Той може да бъде причина за ментални нарушения, дислипидемия, сърдечно-съдови проблеми, стерилитет, спонтанни аборти или повишен риск от влошено нервно-психическо и/или физическо развитие на плода.

България е един от районите в света с установен йоден дефицит. С въвеждането на йодната профилактика чрез йодиране на готварската сол, която започва в началото на 20-ти век за първи път в Швейцария, а по-късно през 50-те години и в България, се стига до значително намаляване на йоддефицитните заболявания.

В момента у нас се забелязва масово увлечение да се използват модерните алтернативи като хималайска сол, розова, черна и какви ли не още, особено от хора, които имат претенцията да се хранят и живеят здравословно. Добре е обаче да се знае, че широко рекламираната и масово използвана днес хималайска сол е с много ниско съдържание на йод.

Хамалаите са един от районите в света с най-тежък йоден дефицит. За сравнение - в 10 гр хималайска сол има 14,5 мкг йод, а в 10 гр йодирана готварска сол  - 250 мкг. Това означава, че в хималайската сол йодът е 15-20 ПЪТИ ПО-МАЛКО, отколкото в нормалната сол. Употребата на тази много популяризирана като полезна и натурална алтернатива на добре познатата ни йодирана трапезна сол няма НИКАКВИ предимства и употребата й не следва да измества йодираната сол от трапезата ни, съветват експертите ендокринолози.

Йодният дефицит е огромен рисков фактор за развитие на заболявания на щитовидната жлеза при възрастни и деца, а използването на хималайска сол може да има много неприятни последствия за здравето на бременните жени и за техните бебета. Щитовидните хормони са необходими за нормалното развитие на мозъка и нервната система на плода по време на бременност, поради което осигуряването на достатъчно количество йод в този период на жената е изключително важно.

Нуждата на човешкия организъм от йод след 14-годишна възраст е еднаква и за мъжете, и за жените. Потребностите от йод обаче нарастват значително по време на бременност и в периода на кърмене. По време на вътреутробното развитие плодът получава йод за сметка на майчиния прием, поради което ниското количество на йод в диетата на бременната жена е критично важно за развитието на плода. Дневните нужди за юноши и лица над 14 години следва да са 150 мкг, а за бременни и кърмещи жени те трябва да се около 200-250 мкг.

Солта има изградена лоша репутация в средите на хората, които искат да водят природосъобразен живот, но е важно да разберем, че не в солта е проблемът!  Грешката е в изборът, който хората правят при употребата на доста повече от препоръчваното количество сол. Ако вземате здравословни решения и поемате с храната си не повече от необходимото количество натрий, няма да имате проблеми със здравето.

Всичко е свързано с личната отговорност и с добрата информираност. Лошите търговски практики в стремежа на търговците за високи печалби могат да изиграят лоша шега на здравето на хората и особено на бременните и децата.

Препоръките на учените за цяла Европа и за света днес определят консумацията на сол за цялото население в йоддефицитните райони, какъвто е и България, да е САМО И ЕДИНСТВЕНО от йодирана сол. Ние, ендокринолозите на ВИТА, призоваваме  да се консумира около 5-6 грама сол дневно, не повече. В България готварската сол се йодира с калиев йодат, като средното количество е 25 мг/кг сол.

Затова призовавам, бъдете отговорни и информирани!