Полезно
13.09.2020

Най-чести травми и увреждания при колоездене – причини, видове и лечение

Колоезденето е чудесен начин за прекарване на времето, за отдих, за придвижване в задръстванията на големия град и едновременно с това за поддържане на добра форма. Въпреки предимствата му обаче, това е спорт, който крие доста рискове от наранявания и от сериозни травми.

Повечето злополуки възникват поради лошо прилягане на велосипеда или заради неправилната техника на каране. Едно от най-Важните изисквания е велосипедът да бъде приспособен към тялото на велосипедиста, защото правилното поставяне и подбор на велосипеда може да предотврати неприятни наранявания.

Най-ефективният метод за осигуряване на точно прилягане e правилното подбиране и регулиране на рамката, което може да се извърши, като следвате прости указания за размера на рамката, височината и положението на седалката, положението на предното и задното колело към ъгъла на седалката, обхвата и височината на кормилото.

Колоездене при прекалено голямо съпротивление на педалите е основната причина за проблеми с прекомерното натоварване на крайниците. Затова и травмите са по-редки, когато използвате по-ниски скорости на предавка при по-висока честота.  

Американски изследователи са установили, че нараняванията при колоездачите представляват 500 000 случая от всички спешни случаи в САЩ. Над половината произшествия са свързани с инциденти с моторни превозни средства, но пътната настилка и механичните проблеми с велосипеда също са чести причини за произшествия.

 

Травми и увреждания на горната част на тялото и ръцете.

При падания с велосипед обикновено по-застрашена от наранявания е горната част на тялото. Сътресението на мозъка и нараняванията по главата са причинени най-често при падане с висока скорост или при спускане по склон. Носенето на велосипедна каска е задължително, защото тя намалява риска от сериозно нараняване на главата по време на колоездене. Въпреки категоричните доказателства за тяхната ефективност обаче, оказва се, че жертвите с наранявания на главата рядко са били с каски.

Освен мекотъканните травми на рамото /луксации, мускулни разстежения/, сравнително чести са и фрактурата на ключицата или шийката на раменната кост, счупвания в областта на лакътната става /с луксации или без/, както и счупвания в областта на гривнената става. Обикновено те се получават от индиректен удар при падане с протегнат крайник. Голяма част от тези травми налагат хоспитализация и продължително лечение.

За радост и на пациентите, и на лекарите охлузванията, разкъсванията и синините по кожата са най-честите травматични наранявания. Травмата може да бъде предотвратена или намалена чрез подходящо предпазно оборудване, което да се носи задължително при колоездене.

Нетравматичните оплаквания на велосипедистите обикновено се появяват след притискане. Понякога любителите на колоезденето страдат от изтръпване на ръцете (Ulnar Neuropathy) и болки в китките.


Тази болка и изтръпването на малкия и четвъртия пръст са свързани с натиск върху кормилото за по-дълго време. Понякога срещаме и Синдрома на карпалния тунел. Препоръчвам винаги да карате с леко извити лакти, за да може стойката ви да функционира като амортисьор. Редувайте натиска от вътрешната и от външната страна на дланта, докато карате.

Болестните състояния и травмите на долната част на тялото, причинени при колоездене, също могат да се окажат сериозен проблем.
Пример за това е Пудендалната невропатия. Тази хронична тазова болка се причинява от твърде дългото седене върху седлото. Проблемите, свързани със седлото, включват изтръпване, перинеален фоликулит и фурункули, подкожни перинеални възли, мъжка импотентност, травматичен уретрит и различни травми на вулвата при жените.

Препоръчваме редовни почивки при колоездене, за да се намали рискът от наранявания от всякакъв тип. Промяната на вида на седалката не се оказва ефективна винаги. Подплънките в седлото и в шортите играят важна роля, за да се избегне натиск върху седалищния нерв, което може да причини глутеална  болка или ишиас.

Болки в коляното
Те са често срещани при колоездачите. За да може да лекуваме болките, е важно да се направи оценка на състоянието на пациента, както и да му се постави правилна диагноза. Модификациите на педалите и промяната на положението на седалката  може да ви помогне.

Болки в областта на ходилото и стъпалото
Тези наранявания се дължат предимно на прекомерно натоварване. Ахилесовият тендинит е хронично нараняване на сухожилието в задната част на глезена. Развива се постепенно във времето, болката е постоянна и трудно се повлиява от медикаменти. Ако не се лекува, ахилесовият тендинит може да доведе до повишен риск от разкъсване на ахилесовото сухожилие.

Плантарният фасциит е най-честата причина за болка в долната част на петата и обикновено се проявява по време на първите стъпки сутринта.

Болка на свода на ходилото - Болката или напрежението в свода може да се дължи на възпаление, с усещане за парене под свода на стъпалото. Лечението на болковия синдром на свода на ходилото често се състои от носенето на адаптирани обувки и специализирани вложки.

Мускулни спазми - Спазъм е внезапна и силна болка, причинена от мускул, заключен в спазъм. Факторите, които могат да доведат до това, са дехидратация със загуба на електролити, мускулна умора и претоварване
Мускулна болезненост със забавено начало - Това е мускулна болка, скованост или болезненост, които се появяват 24 до 48 часа след непривично или особено интензивно упражнение.

Синдром на претрениране - Синдромът на претрениране често се среща при спортисти, които интензивно, без почивка, тренират за състезание и не дават възможност и време на организма да се възстанови.

Счупвания, изкълчвания и разтежения на колянната и глезенна стави - Това са остри наранявания, които се различават по тежест, но обикновено водят до болка, подуване, синини и загуба на способността за движение и използване на ставата. При тях често се налага спешно посещение в център за лечение на травми.

Голяма част от тези травми и състояния изискват не само посещение в кабинета на ортопед-травматолога за консултация, но и оперативно лечение със съответен различно дълъг период на възстановяване.
 

Затова ние, във ВИТА, препоръчваме да се обръща сериозно внимание на превенцията на тези състояния, за да не се стига до сериозни увреждания с продължително лечение.