15.01.2021

Поглед към COVID-заразата от предната линия– интервю с Анета Керина – Старша сестра в Структурата на МБАЛ ВИТА за лечение на Ковид

Анета Керина е завършила Факултета Обществено Здраве през 2008 година. През 2019 се дипломира със специалност Анестезиология и интензивни грижи, а от 2010 работи като анестезиологична сестра в Операционния блок на ВИТА.
В момента е Старша сестра в Структурата на МБАЛ ВИТА за лечение на  Ковид.




Г-жо Керина, какво е новото напоследък в Ковид-отделението на ВИТА?  Увеличават ли се случаите, намаляват ли...

През последните дни в Ковид отделението на болница Вита постъпват по-малко пациенти. От отварянето му през ноември до Нова година работата бе изключително натоварена. Всички места бяха постоянно запълнени. Всяко свободно легло се заемаше минути след освобождаването му. Трафикът беше стресиращ, денонощен и непрекъснат. Много хора имаха нужда от нашето лечение, някои с по-леки симптоми, други – в средно тежко състояние. След Нова година нещата се поуталожиха и сега сме щастливи да отбележим, че има дори незаети легла в отделението.


Каква е тежестта на уврежданията на хората, които постъпват напоследък при Вас?
Не всички пациенти постъпват за болнично лечение в началото на заболяването, за съжаление, когато все още имаме възможност да започнем навременно лечение. Част от тях идват в по-напреднал стадий на болестта. Това вече налага едно по-сериозно и продължително лечение. Много от тях се нуждаят от кислород, понякога в доста големи количества. Част от пациентите дори остават с тези нужди и продължават вкъщи с кислороден концентратор. Болестта е тежка за пациентите, скъпа за обгрижване и понякога с непредвидим развой.


Забелязвате ли промяна в симптомите на заболяването през изминалите месеци или няма разлика?
Почти всички пациенти са с висока температура и със силна отпадналост. Част от пациентите, освен симптомите от страна на дихателната система, имат и силно главоболие. Други имат стомашно-чревни проблеми, при много се обострят и хроничните заболявания, които са си имали преди болестта. Не при всички се налага кислородолечение, лечението е много разнообразно и специфично за всеки отделен човек. Ковид 19 е едно  многолико заболяване, с много различни симптоми при всеки пациент.
 
Какво научихте за този вирус, докато работихте в пряк досег с него?
За мен е изключително интересно да наблюдавам това заболяване, развитието и лечението му при всеки пациент. Научих доста неща. Видях колко бавно и трудно е възстановяването и колко различни неща се отключват и обострят при различните хора. Вижда се колко са важни рехабилитацията, храненето и контролирането на съпътсващите заболявания по време на провежданото лечение за Ковид.

Разкажете ни някоя интересна история за пациент...
Историята на всеки пациент е различна и интересна.  Хората са изплашени до смърт при постъпване. Цели семейства минаха през отделението. Случвало се е да изпишем единия от семейство, а другият да остане за долекуване. Направи ми и силно впечатление колко емоционални приятелства се зародиха в болничните стаи в тази стресова и тежка обстановка. Много пациенти, запознали се в болничната стая, са продължили да поддържат връзка и след изписването им.

Каква е Вашата прогноза за развитието на пандемиятa? Има ли надежда всичко това скоро да свърши?
Заразените явно намаляват, но дали ще свърши скоро, кой може да каже...  Надявам се занапред да успеем да водим нормален начин на живот въпреки вируса. Предполагам, че по-скоро ние ще трябва да се адаптираме към него.

Какво е Вашето мнение за ваксините, дали те ще решат проблема?

Смятам, че ваксинирането трябва да е преди всичко личен избор на всеки човек. Този избор, разбира се, трябва да е добре информиран и обоснован.  Проблемът, според мен, би се решил след придобиване на колективен имунитет. Голяма част от хората са се срещнали вече с вируса. Ваксините са другата част от начина това да се случи.