Д-р Иван Крумов е специалист в отделението по Оперативна Гинекология и е част от екипа на доц. д-р Илия Карагьозов дм в МБАЛ ВИТА.
Професионалните интереси на д-р Крумов са в областта на доброкачествените и злокачествени заболявания в гинекологията, профилактиката и деструктивното лечение на преканцерозите на маточната шийка и минимално инвазивната хирургия в гинекологията.
Миомният възел на матката е най-често срещаният бенигнен тумор, който засяга предимно жените във фертилна възраст. Най-често се открива във възрастта около 35 - 45 години, но при наличие на фамилна обремененост е възможно и по-ранното му диагностициране.
Регистрирането на миомен възел - един или няколко, става по време на профилактичен преглед или по повод на оплаквания, свързани с миомата.
Миомните възли са изградени от гладкомускулна тъкан. Представляват плътни, неправилно лобулирани образувания, заобиколени от псевдокапсула, която ги отделя от миоментриума.
Не са ясни причините за възникаване на миомната болест, но е установено, че е хормонозависим тумор, който се влияе от естрогените. От друга страна, те не са отговорни за развитието му. Доказано е, че фиброидите увеличават размерите си при естрогенно лечение, както и при бременност, когато нивото на тези хормони е повишено. С настъпване на менопаузата нивата им падат и се наблюдава обратното им развитие.
Заболяването се среща по-често при пациентки с болестно затлъстяване, високо кръвно налягане и мастопатия.
В зависимост от положението си в матката миомите биват:
• Интрамурални възли - те се образуват в станата на матката. Това е най-често срещаното разположение;
• Субсерозни миоми - образуват се по външната повърхност на матката и обикновено са на „краче“ - което съдържа съдове, захранващи структурата му;
• Субмукозни - разрастват към маточната кухина;
• Интралигаментарни възли, които са в широката връзка на маточното тяло;
• Цервикални миоми - миомите, които се развиват в маточната шийка;
• Паразитни миоми - диагностицират се в коремната кухина по време на оперативен акт;
При около 20 - 30 % от случаите миомната болест протича асимптомно и се открива случайно при рутинен гинекологичен преглед. Симптомите зависят от локализацията, размера, от броя на възлите, като и от евентуалното наличие на промени в тумора.
Най-честите симптоми са:
• Кръвотечения: по-продължителна и обилна менструация (хиперменорея); интерменстрални кръвотечения (метрорагии). Интензитетът на кръвотечението зависи разположението на фиброида, не толкова от големината му. Най-често се среща кървенето, предизвикано от субмукозни възли;
При рязка и голяма кръвозагуба се наблюдава анемичен синдром, който се характеризира с типичните симптоми на отпадналост, тахикардия (учестен сърдечен пулс), главоболие;
• симптоми при компресия на съседни структури (пикочен мехур, ректум) – ретенция (задръжка) на урина, често уриниране, запек;
• болков синдром, предизвикан от маточните контракции при субмукозни възли; торзия на педикулизирани миомни възли; некроза във възела.
Болки със спастичен характери има и при т.нар. израждащи се миомни възли;
• засилено влагалищно течение – при разпад в миомния възел;
• инфертилитет (безплодие) - според проучване на Американската асоциация по репродуктивна медицина (ASRM), при 5-10 % от пациентките с миомна болест се наблюдава и инфертилитет.
Това би могло да се случи поради следните възможни механизми:
- наличието на миомни възли обикновено променя контура на маточната кухина, което може да компрометира имплантацията;
- нарастването и дерформираният кавум могат да променят транспорта на семенна течност;
- променената анатомия може да не позволява достъп до маточната шийка на семенната течност;
- контрактилността на матката може да е променена, което също би повлияло върху транспорта на семенната течност;
- нарастването на матката може да промени топографската анатомия в малкия таз, запушвайки и/или измествайки фимбриалната част на маточните тръби;
- наличието на кръв и съсиреци в маточната кухина компрометира имплантацията.
При реализиране на бременност се наблюдава нарастване на миомните възли до края на първи триместър, като след това или се стационират, или намаляват размера си.
Наблюдават се няколко усложнения по време на бременност, свързани с миомната болест. Това са:
• преждевременно раждане, което се наблюдава при 15-20 % от пациентките;
• интраутринна ретардация на плода при 10% от бременните;
• неправилни позиции на плода при 20 % от жените;
• предлежаща плацента;
• отлепяне на плацента;
• кръвоизливи.
Диагнозата на миомната болест става чрез гинекологичен преглед. Бимануалната палпация установява промяна в структурата и размера на матката. На помощ на гинеколога идват и образните изследвания за потвърждаване на диагнозата, за определяне точно разположение, размер и отношението на възлите със съседните структури:
• Ултразвукова диагностика;
• Ядрено- магнитен резонанс;
• Хистеросалпингография;
• хистероскопия.
Лечението на миомната болест зависи от възрастта на пациентката, репродуктивните й намерения, от големината и вида на възела.
Консервативнoто лечение е с цел регулиране хормоналните нива на менструалния цикъл и/или облекчаване симптомите, породени от миомните възли, а именно кръвоизливите, понижаване налягането в малкия таз. Тази терапия може да намали размерите на миомите, но не ги отстранява.
•GnRh- aгонисти-те предизвикват и симулират менопауза, като по този начин се блокира продукцията на прогестерон и естрогени, което влие върху размерите на миомите и намаляване на симптомите, които те пораждат;
•IUD- т.нар спирали, се поставят в кухината на матката, редуцират кървенето и предпазват от забременяване;
•Оралните контрацептиви и гестагени - намалят кръвотечениетои т. нар. маточни контракции;
•НСПВС- копиране на болков синдром.
ЯМР-ултразвукова хирургия (HIFU) - с насочена ултразвукова вълна се повишава температурата в таргетната структура (миома) и той се разрушава.
Емболизация на утеринната артерия - Цел на процедурата е компрометиране на кръвоснабдяването на възлите посредством емболизация на маточната артерия, така, че да се намалят размерите на възлите. Методът не се препоръчва на жени, неизпълнили репродуктивните си функции.
Радиочестотна аблация - с помощта на електрод и насочени към възела радиочестотни вълни се получава деструкция на тъканта.
Лапароскопска миомектомия - ендоскопски метод за оперативно отстраняване на възлите. Инструментите се въвеждат в коремната кухина през троакари посредством малки разрези от 5 до 10 мм. Извършва се т.нар. морселация. Разрушената тъкан се поставя в специална за целта торбичка, която се изкарва навън през направените отвори на коремната стена. Възстановителният процес след тези операции е бърз.
Хистероскопска миомектомия - хирургична процедура за отстраняване на миомни възли, намиращи се в маточната кухина (субмукозни). Достъпът е долен и е през маточната шийка.
Абдоминална миомектомия – метод на конвенционалната хирургия за отстраняване на по-големи и множествени миомни възли при пациентки, които не са изпълнили репродуктивните си функции.
Хистеректомия – хирургично отстраняване на маточното тяло. В зависимост от възрастта на пациентките, може да бъде съчетано и с отстраняване на яйчниците. Прилага се при жени, които за завършили репродуктивните си планове.
Голям процент от пациентките с миомна болест имат асимптомно протичане.
Оперативно лечение се препоръчва при наличие на:
•анемичен синдром;
•повтарящи се спонтанни аборти и инфертилитет;
• нарастване на възела и компресия на съседни структури;
• Темп на бърз растеж (съмнение за малигненост);
• Елементи на спешност (некроза, торзия, инфекция).
Както стана ясно, миомата е най-честото доброкачествено туморно образувание на матката. Тя е причина за близо 30% от гинекологичните операции, които се извършват в гинекологичните клиники у нас. Над половин милион от жените в България страдат от миоматозна матка в някакъв етап от живота си.
Въпреки стряскащата статистика за броя на българките, страдащи от миома, едва 40 000 от тях се нуждаят от лечение и операция. Затова моята препоръка е редовно проследяване чрез профилактични прегледи или периодични консултации със специалисти при установен проблем.
Ние, от Оперативна гинекология на МБАЛ ВИТА сме на разположение на всички жени, загрижени за своето здраве. Може да се свържете с нас чрез телефоните на Регистратура или през платформата superdoc.bg.
На тази страница може да промените изборът си по всяко време след като се запознаете и прочетете