Излишните килограми – пряк път към депресията и тревожността

Кои са психологичните фактори, които влияят върху качването и свалянето на килограми? С какви трудности най-често се сблъскват пациентите на метаболитната и бариатрична хирургия? Какво е характерно за следоперативния етап? Това са част от въпросите, на които отговаря Преслава Биковска - психолог във ВИТА.

- Оказва ли влияние наднорменото тегло върху психичното здраве?
Наднорменото тегло влияе както на физическото, така и на психичното здраве. На физическо ниво наднорменото тегло драстично повишава риска от развитие на редица заболявания като диабет, хипертония, рак, инсулт, сънна апнея и др. В психичен план, болестното затлъстяване влияе върху психологичното благополучие – хората с наднормено тегло са обект на стигма и дискриминация както във всекидневието и работната среда, така и в сферата на здравеопазването и дори в семейството. Изследванията посочват, че хората с болестно затлъстяване са в повишен риск от състояния като депресия и тревожност, ниска самооценка и себеприемане. Обикновено декларират по-ниска удовлетвореност от живота и по-ниско качество на живот.

- Какво поддържа стигмата и дискриминацията в обществото?
В основата на стигмата обикновено стои неразбирането на проблема. Разпространено е убеждението, че килограмите подлежат на контрол, а хората с наднормено тегло са „безхарактерни“, „със слаба воля“, „угаждащи си“. Чести са обвиненителните изказвания като „Стегни се и поспортувай малко“, „Няма ли да започнеш диета?“ Всъщност болестното затлъстяване е комплексен проблем, върху който влияят редица фактори – генетични, културни, психологични, поведенчески, дори политически. Обикновено болестното затлъстяване се обяснява с комбинация от прекомерен прием на енергия от храната и липсата на достатъчно физическа активност, но в някои случаи водещи са генетичната предразположеност и медицински причини като ендокринни и други заболявания. Така някои хора с години полагат усилия да спазват диети и да бъдат физически активни, но това не дава резултат, а само подсилва усещането им за несправяне. Голяма роля в стигматизирането на наднорменото тегло имат медиите и социалните мрежи, които издигат определени стандарти за красота, идеализирайки слабото тяло и мускулатурата.

- Кои са психологичните фактори, които влияят върху качването и свалянето на килограми?
Трудно е да се направи категорично разграничение между психологичните фактори и биологичните и социални такива. Връзката с храната и отношението към нея се формират в най-ранните моменти от човешкия живот - още при самото кърмене, а хранителните предпочитания се влияят от семейните навици и нагласи, типа храна, на която е излагано детето, социално-икономическия статус и т.н. Изследванията откриват връзка между неблагоприятни преживявания в детството (всякакви форми на насилие, неглижиране, травматични събития) и развитието на емоционални и поведенчески затруднения, които влияят върху стила на хранене и връзката с храната. Висок е процентът на хората с наднормено тегло, които използват храната като механизъм за справяне с трудни ситуации и емоции. Емоционалното хранене (хиперфагия) доставя моментно облекчение, но в последствие събужда преживявания на срам, вина, отвращение, което затваря омагьосания кръг. 

Моментното емоционално състояние също има отношение към храненето – стресът във всекидневието оказва влияние върху апетита, върху типа предпочитана храна или лишението от такава. Може да се каже, че психологичните фактори, оказващи влияние върху теглото и хранителното поведение, са много и са строго индивидуални.

- Последните години бариатричната хирургия става все по-популярна опция за лечение на болестно затлъстяване. Каква е ролята на психолога в екипа?
Това наистина е така. Има ясни правила и насоки кои кандидати са подходящи, а стандартите налагат да се създават мултидисциплинарни екипи от специалисти от различни области, включително психолози. Предоперативно психологът прави оценка на поведенческите, хранителните, семейните и личностните фактори, които биха могли да окажат влияние върху процеса лечение и възстановяване. Целта на тази оценка е да увеличи безопасността и ефикасността на хирургичното лечение като идентифицира сферите на уязвимост, потенциални предизвикателства и силните страни на пациента. Постоперативно психологът оказва подкрепа на пациента и неговите близки чрез индивидуални консултации или групи за подкрепа. Психолозите са специално обучени как да подкрепят хората в трудни за тях периоди и в такива, които са свързани с въвеждането на сериозни промени в начина на живот и поведението.

- С какви трудности най-често се сблъскват пациентите?
За пациентите това е дълъг процес, който започва много преди да бъде взето окончателно решение за оперативно лечение и продължава много след като операцията вече е била извършена. Освен върху физическото – промяна във визията, подвижността и подобряване на здравословното състояние, тази промяна се отразява и върху психичното – променя се възприятието за себе си, образа на тялото, идентичността, увереността, социалните взаимодействия с околните и т.н. Условно този процес може да се раздели на три етапа – предоперативен, постоперативен (до втората година след операцията) и дългосрочно поддържане на резулттите. Всеки един от тези етапи се характеризира с различни притеснения от страна на пациентите. Трудностите, с които се сблъскват, варират от невъзможност за спазване на хранителния режим и промяна в навиците до конфликти с близките, неоправдани очаквания, неудовлетвореност от външния вид поради увиснала кожа и т.н. Важно е да се оценят индивидуалните нужди и потребности и да се подхожда с уважение към индивидуалното темпо на преминаване през процеса.

- Какво е характерно за следоперативния етап?
Първите шест месеца след операцията често биват описвани като фаза на „медения месец“, тъй като се наблюдава бързо сваляне на килограми и по-приповдигнато настроение в следствие на това. По-голямата част от пациентите се справят добре през този период, тъй като операцията осигурява външно ограничение върху хранителния прием и променя усещанията за глад и ситост. Трудностите са по-често свързани с физически дискомфорт – напр. умора, повръщане, диария, и тревожност по отношение на физическото здраве. В този период е изключително важно пациентите да използват ефекта на операцията, за да изградят нови здравословни навици и да въведат нужните поведенчески промени като спазване на хранителен режим и упражняване на спорт. Много често пациентите очакват „твърде много твърде скоро“ и е важно това да бъде адресирано.

- С какви трудности се сблъскват пациентите в дългосрочен план?
След физическото възстановяване пациентите започват все по-ясно да осъзнават, че операцията оказва влияние не само върху тяхното тяло, но и върху други аспекти от живота им. При някои пациенти възникват проблеми във взаимоотношенията с близките, обикновено с партньора. Други се разочароват, осъзнавайки че операцията не е решила всички техни проблеми. С други думи – започва проверка на това дали очакванията им са се осъществили или не. Този период е по-труден за пациенти, които предоперативно са страдали от коморбидни заболявания като депресия, тревожност, хранителни разстройства и др., тъй като симптоматиката започва отново да се проявява около втората година след операцията. Обикновено тогава пациентите вече са постигнали оптимално ниско тегло и е техен ред константно да полагат усилия за поддържане на постигнатите резултати. Бих искала да поставя акцент върху това, че бариатричната хирургия е силен инструмент за борба с болестното затлъстяване, но от пациентите зависи как ще го използват. Дългосрочното проследяване на пациенти показва, че някои от тях не успяват да задържат постигнатите резултати. Една от основните разлики при пациентите с постигнати трайни резултати е, че  в постоперативния период са съумели да изградят нови здравословни навици за хранене и движение и са преосмилили връзката си с храната